Полицейското насилие: стоп сега!

За 12 години между 1998 г. и 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (Съдът или ЕСПЧ) произнесе 27 осъдителни решения по 26 дела срещу България за полицейско насилие или, средно, по повече от 2 годишно.
По 2 дела Съдът не успя да установи въз основа на събраните доказателства (защото са недостатъчни), че насилието е безспорно извършено от полицаи, но той осъди държавата и по тези дела – за неадекватното разследване на побоите.
В един случай Съдът не намери насилието за достатъчно сериозно, но пак осъди България за пълния отказ да го разследва.
Във всички останали случаи България е осъдена и заради самата бруталност на полицаите, и заради последвалото неадекватно разследване/ съдебна намеса – съответно, неефективна защита на хората.

По 9 от делата е причинена смърт; убитите са общо 10 души.

В един случай човекът оцелял след потенциално смъртоносно прострелване.

По 16 дела насилието е (и) мъчение или нечовешко/ унизително третиране; жертвите са общо 20 души. По 3 от делата полицията е отказала на жертвите си животоспасяваща медицинска помощ.

Общо 31 човешки живота и семейства са поразени от насилието на органите на реда. Повечето от жертвите са много млади: три са деца – на 14 г. и на 17 г.; 16 са младежи на възраст между 19 и 29 г.; четирима са млади хора между 30 и 36 г. В три случая жертвите са възрастни хора (72 г., 67 г. и 62 г.).

Няма нито един ефективно осъден полицай за случаите на полицейско насилие, решени досега от Съда.

Общо държавата е похарчила близо 906 000 лева обществени пари за обезщетяване на потърпевшите от полицейски безчинства.

Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи.

Няма уволнени; някои дори са повишени!

МВР не само не дисциплинира своите виновни служители, но и препятства разследването им от съдебната власт.

От години ЕСПЧ се произнася, че със самия закон, който позволява на полицията да употребява сила и оръжие, без това да е абсолютно необходимо, България нарушава правото на живот. Правителството няма друг здрав ход, освен без забавяне да инициира промени в дефектната правна уредба, в това число Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за структурата и организацията на дейността на служба “Военна полиция” и Наредба № Н-22 от 9 септември 2009 г. за условията и реда за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от органите на служба “Военна полиция”. На второ място, МВР трябва да предприеме, също без забавяне, сериозно обучение на служителите си относно стандарта “абсолютна необходимост” за употреба на сила/оръжие. Да помогнем това да се случи.